петък, 16 юни 2017 г.

Питка розичка

Привет отново,
В този пост ще се опитам да ви представя направата на т.нар. питка-розичка.
Не пропускам да направя тази питка когато се събираме у дома по различни семейни поводи. Рецептата я имам от мноооого години от майката на една моя приятелка (здрасти Танче) и ми е любима. Надявам се да ви хареса.

Продукти:
  •  около 1 кг. пресято бяло брашно
  •  200 мл. вода
  •  300 мл. прясно мляко (общо течността – вода+мляко - трябва да е 500 мл. Случвало ми се е да нямам достатъчно мляко и съм допълвала с вода и питката пак е ставала много хубава)
  •  2-3 с.л. кисело мляко
  • 1 яйца + 1 жълтък за намазване на питката
  • 1 пакетче инстантна мая (обикновено използвам на френската мая от 11 гр.)
  • 1 ч.л. захар
  • 1 с.л. сол
  • 50-60 гр. разтопено масло (за намазване между отделните кори)
  • малко олио за намазване на топките тесто докато втасват.
  • сусам и черен сусам (или нигела) за поръска
Начин на приготвяне:

Започвам с приготвянето на маята. Много е важно да сте сигурни, че маята е добра, защото в противен случай всичките ви усилия ще са напразни. В чаша слагам затоплена вода – около 2/3 (от вече премереното количество) и в нея добавям захарта и сухата мая. Разбърквам и оставям течността да шупне. Ако не втаса, просто започнете отново с друга мая. Брашното (без 3-4 с. лъжици) се пресява в дълбока купа и в средата се прави кладенче. В кладенчето слагате яйцето, киселото мляко и солта. Постепенно в брашното се сипва премерената течност и се бърка. Замесва се тесто, което трябва да е меко и лепкаво. Тестото се разделя на три топки и всяка топка намазвате с олио (това се прави, за да не хване тестото коричка). Тавата се завива с домакинско фолио. Оставя се да втаса на топло място. У дома топлото място е фурната, която съм включила за мъничко преди това на ниска температура - по този начин ускорявам втасването. 


Взима се първата топка и се разточва върху набрашнена повърхност с дебелина 1 см. Намазва се с разтопеното масло. Върху нея се слага втората разточена по същия начин кора. Маже се с масло. Поставя се и последната разточена кора и пак мажем масло. Както са една върху друга корите се навиват на стегнато руло. С ръце се месят върху масата, така че да се изтъни рулото до към 6-7 см. в диаметър. С много остър нож режете парчета от рулото и ги обръщате в намазаната тава, както е показано на картинката – в центъра се поставя най-голямото, а в краищата тези, които са по-малки и неугледни.

Ако знаете колко точно ще са ви гостите, може да направите толкова парчета, но все пак трябва да се позапълни тавата равномерно. Питката се маже с жълтък и се поръсва със сусам и нигела.


Оставете отново да втаса питката поне за 20 мин. 
На снимката може да видите как след втасването питката е запълнила цялата тава.


Питката се пече в умерена фурна до готовност (аз проверявам с клечка за зъби).
След като се опече я напръскайте с малко студена вода и я завийте с кърпа.
Процесът отнема около 3 часа, но не се стряскайте – през повечето време чакаме тестото да втаса. Същинската работа не отнема много време.
Успех и да ви е сладко!

неделя, 11 юни 2017 г.

Кюнефе/Künefe

Здравейте,
Днес ще ви представя един много вкусен турски десерт – Кюнефе.
За пръв път ядох Кюнефе в турски ресторант - беше изпечено в пещ – невероятно вкусен, ароматен и хрупкав сладкиш! 


Изгледах доста клипове в youtube.com, за да разбера точно как се прави. Точните пропорции за съжаление ми убягнаха, заради непознаването на езика. В Турция десерта се прави в малки алуминиеви панички - като за една порция, но аз мисля, че и моята версия – в голям тиган за няколко човека – си е супер.
Правих няколко експеримента, за да балансирам пропорциите и мисля, че това, което ще ви предложа като рецепта е доста сполучливо.😉

Продукти:

· около 330 гр. суров кадаиф (купувам го от Женския пазар в кутия от 1 кг. Съдържанието на кутията го разделям на три)
· 125 гр. разтопено масло
· 2 топки моцарела или прясно несолено сирене
·  Шам фъстък за поръска
За сиропа:
· 1 ч.ч. захар
· 1 ч.ч. вода
· сокът на половин лимон и малко настъргана кора от лимон
· 1 с.л. сок от портокалов цвят 

Начин на приготвяне:

Прави се сироп от водата и захарта. След като заври се оставя на поври около 5 мин., като се добавят сокът от лимон и портокалов цвят. Точно в този момент кухнята ви започва да ухае невероятно.😄 
Нарязвам с назъбен нож кадаифа, слагам го в купа и го поливам с разтопеното масло (отделям 1-2 чаени лъжички от маслото). С ръка разбърквам кадаифа много добре, така че всяко малко парченце да поеме от маслото.
Отделеното масло се слага направо в тигана и се разтопява. Разделям кадаифа на две и едната част я слагам в тигана, който вече е на котлона, включен на средна степен. Кадаифът трябва да се натисне много плътно. Върху него нареждам нарязаната на парченца моцарела и отгоре поставям останалата част от кадаифа. Всичко пак се натиска (аз го правя с малка купичка). 



С дървена лъжица отделям внимателно кадаифа от стените на тигана, така че  да се заглади – може да видите на снимките как точно се получава. Това се прави, за да е по-лесно при обръщането, а и за да не залепне разтопеното сирене. Кадаифът се пече на умерен огън като наблюдавате краищата. Когато започнат да се зачервяват и започне да ухае на леко препечено, значи кюнефето е готово за обръщане. Поставяте една плоска чиния върху тигана и обръщате кюнефето върху нея. Трябва да работите бързо, за да не се развали формата на кюнефето. След което го приплъзвате обратно в тигана с непечената страна надолу. Не е трудно. Пече се докато покафенее и отдолу. Честно да си призная, ако имам съмнения дали е готово, отново го обръщам в чинията, за да проверя. Ако не е, го връщам отново в тигана. След като хване чудесна препечена коричка и от двете страни, го премествате в подходяща за сервиране чиния с висок борд (или тавичка) и го заливате със сиропа. Поръсвате с ядките отгоре.
В турските клипове го заливат със сироп докато е на котлона в алуминиевите чинийки, но те го сервират и в тях.  



Десертът по принцип се сервира топъл, тогава сиренето е разтопено и е много приятно. 
Но пък и охладен е също много вкусен. Ние у дома го предпочитаме охладен.
Да ви е сладко!